Любов споделяне семейство и приятели Туй надценени са и преходни за мен неща Любовта ме води до депресия затварям се И мога да изпитвам само аз тъга Споделянето Хм с кого да споделя Тъй тъмно е в душата ми тъ мрачно е Живей и се дивей и се, не иска да умре А вътре само тя си знае същински ад чернилка да си почине трябва на сенчесто и хладно  и уморено да отпусне душата си пред някоя душа но страх я е туй черно мерско нещо що цапало я повче от четвърт век като избълва ще почерни и най чистата душа семейството упора трябва то да бъде но днес голяма ми е тежест заради тях се депресирам повече повече от колкото от любовта. Не ме разбират не желаят да ме чуят аз искам свобода а те налагат строгият хумот от безразличие, презрение, неразбирание и най страшното любов любов заради която не можеш да им кажеш нищо и моето мълчание погубва ме сърцето ми изтива към тях към всички душата ми е черана Приятелите единствена разтуха в тешки дни Дали за питие или за разговор най – откровен Те само могат да ме спрат ако ме разбират Но не Немогат крия си лицето, виждат само маска Непроницаема, усмихната и дружелюбна Под нея смрад зловоние и тъмнина Издигат ме на пиедестал, краката ми са глинени   Какво да правя не мога да обичам Страх сковава леденото ми сърце Душата е изпълнена с терзания Да се разкрие или да умре Приятели ли са или предатели Забиват е нож в гърбът ми От рната ми блика чернота И всички са далече